Елена Рейес е 50-годишен морски биолог. Тя е прекарала живота си в изучаване и защита на китовете. Тя е прекарала последните тридесет години в изучаване и защита на китовете близо до границата между Мейн и Канада.
Но веднъж се случи нещо, което я накара да мисли съвсем различно. Елена плуваше по брега на Ратонга с колегите си и помощна лодка. В същото време дрон я наблюдаваше отгоре. Тя плуваше до малка група гърбати китове.
Но нещо неочаквано щеше да се случи.
Тя носеше водоустойчива камера и правеше снимки на гърбатите китове.
Изведнъж огромен мъжки кит, тежащ над 23 тона и дълъг най-малко 50 фута, започна да плува към нея.
В този момент Елена осъзна, че поведението му е всичко друго, но не и обикновено.
Обикновено, когато правеше снимки на китове, отиваше при тях, но този път беше различно. Обикновено китовете оставаха спокойни, но този път бяха много развълнувани и бързо се приближиха към нея.
Но Елена не се притесняваше.
С приближаването на кита Елена ставаше все по-притеснена, защото знаеше колко сериозна е ситуацията.
Внезапно и тревожно китът удари Елена, блъскайки я силно във водата.
Тя се опита да се измъкне, но не успя.
Беше объркана защо китът се държеше толкова странно в хаоса.
Знаеше, че стоенето близо до главата на кита е безопасно, затова отиде там. Гърбавите китове нямат зъби; имат меки пластини в устата си.
Тя се довери на знанията си за тези нежни гиганти и се надяваше, че решението й ще й даде най-добрия шанс да оцелее в това страшно преживяване.
Въпреки че обикновено е по-безопасно да се гмуркаш с приятел, Елена не е сама във водата. Нейният партньор по гмуркане имаше по-малко опит от Елена, но беше там.
Но нито един от двамата не разбра колко сериозна е ситуацията.
Елена погледна внимателно необятния океан. Тя видя друга движеща се сянка далеч — втори гърбат кит.
Елена наблюдаваше странното поведение на китовете и забеляза, че вторият кит също се държи странно.
Тъй като единият кит непрекъснато я отблъскваше, а другият удряше водната повърхност, ситуацията ставаше все по-мистериозна.
Елена имаше синини от блъскане и влачене, но не знаеше дали китовете искат да я наранят. Но тя имаше момент на осъзнаване, когато видя китовете да се държат малко по-различно.
Тя изведнъж разбра какво става. Въпреки че беше в трудна ситуация, тя разбираше, че истинската опасност е другаде, а не при гърбатите китове.
Това я накара да се почувства много уплашена.
Тя искаше да избяга от опасността, затова се опита да се освободи от кита и да стигне до безопасно място.
Тя погледна към втория кит, плискащ се на повърхността. Но тя видя по-значима заплаха в далечината: гигантска тигрова акула.
Докато тигровата акула растеше, Елена се чувстваше още по-уплашена и отчаяна.
Когато тигровата акула се приближи, тя разбра, че трябва да действа бързо, за да оцелее.
Докато Елена се готвела да отплува, китът внезапно се държал странно.
Китът направи голям плясък с опашката си, изпращайки вълна към акулата, за да спре атаката.
Елена беше изумена, когато гърбатият кит стоеше на стража, огромното му тяло я прикриваше и опасната заплаха отдолу.
Това накара Елена да почувства силна връзка с кита.
Докато китът я защитаваше, Елена реши да се опита да избяга.
Тя се освободи от хватката на кита и тялото й се издигна към водната повърхност.
Когато се приближи до лодката, тя почувства облекчение и триумф.
Но тогава тя видя, че тигровата акула е минала през защитата на кита и се приближава бързо към нея.
С последен прилив на енергия Елена се отблъсна от челюстите на акулата. Сърцето й биеше много бързо, когато се обърна към човека, който щеше да я спаси.
Китът удари акулата, която я изпрати назад във въздуха, създавайки много мехурчета и кръв.
Когато океанът отново се успокои и вълнението утихна, Елена се почувства благодарна на гърбатия кит, който я беше спасил.