Медицинската сестра Карън Матюс втурна в родилната зала, сърцето ѝ биеше учестено от вълнение.
Когато трите бебета се родиха, Карън погледна малкото момиче. Тя изглеждаше тъжна. Карън остана тъжна през следващите няколко дни. Карън можеше да разбере. Да бъдеш тийнейджърска майка беше трудно. Тя помагаше на малкото момиче, доколкото можеше, като слагаше едното бебе, за да може да нахрани другото. Карън също забеляза, че никой не е дошъл да види тризнаците, откакто са се родили. Беше много тъжно. Всеки ден тя проверяваше нея и тризнаците. Тогава, един ден, момичето веднага се усмихна на Карън. Дали това беше шансът, на който се надяваше?
„Шарън, радвам се да те видя да се усмихваш“, каза Карън нежно, сядайки до нея. „Има ли нещо, за което искаш да поговорим?“
Карън беше по средата на задачата си, когато влезе в коридора на Шарън. Но в края на коридора видя нещо, което я накара да се замисли. Младият мъж стоеше пред стаята на Шарън, надничаше вътре, преди нервно да крачи напред-назад. Кой беше той?
Карън знаеше, че не може да остави мъжа да се измъкне. Тя се затича след него, викайки: „Хей! Спри!“ Тя извика след него.
Мъжът започна да бяга, когато видя, че медицинската сестра е близо зад него, но, за нещастие на Карън, успя да избяга.
„Слушай“, започна Карън.
„Един мъж дойде тук преди малко. Наблюдаваше те от вратата“, намръщи се Шарън на думите ѝ. „Мъжът носеше суичър с качулка и когато се опитах да се изправя срещу него, той избяга. Знаеш ли кой може да е той?“ Тя не беше готова за отговора.
Шарън си пое дълбоко въздух и кимна. „Да, виждала съм го тук и преди. Той е някой, който вече не е в живота ми“, разкри тя.
Докато Шарън говореше, Карън слушаше внимателно, предлагайки утеха и насърчение, когато можеше. Тя научила за сложните отношения на Шарън с родителите ѝ, за факта, че баща ѝ не бил наоколо, и за огромната отговорност, която носела на младите си плещи.
Решила да я приеме. Това било единственото нещо, за което можела да се сети в този момент. Момичето се нуждаело от някой, който да се грижи за нея и бебетата ѝ, и Карън с радост помогнала.
В началото Шарън не била сигурна, защото всичко се случвало толкова бързо. Въпреки това, когато Карън ѝ помогнала да се чувства като у дома си, Шарън се обнадеждила.
Шарън била изумена да види хора, които не познавала, да се събират, за да ѝ помогнат, когато е необходимо. За първи път, откакто родила, се обнадеждила.
С течение на времето Шарън започнала да се отваря към Карън, споделяйки страховете, надеждите и мечтите си. Приятелството им ставало все по-силно с всеки изминал ден. Шарън започнала да вижда Карън не само като медицинска сестра, но и като приятел и ментор.
Шарън ставала все по-уверена майка с всеки изминал ден. Те се изправяли пред предизвикателствата да бъдат родители заедно, празнували малките победи и се справяли с неуспехите. Шарън дори решила да си намери работа на непълен работен ден, за да издържа себе си и бебетата си.
Когато видя Кевин, тя беше толкова шокирана, че не можеше да диша. Не беше си мислила, че ще го види отново, особено след всичко, което се беше случило.
Той я погледна, изражението му стана по-малко сериозно. „Шарън, съжалявам. Бях уплашен и избягах, но сега съм обратно. Моля те, дай ми шанс. Искам да бъда до теб и момичетата.“
Тя вече беше изживяла живота си, но все още трябваше да доживее остатъка от дните си. Този път Шарън беше готова да поеме контрола над историята си.
