Д-р Едуардс, ветеринарният лекар, пристигнал в зоологическата градина след обаждане от загрижен гледач, се взираше в екрана, зашеметен. Той извика: „Това е невъзможно!“ и поиска заграждението на Лола да бъде изпразнено. Зак погледна от ветеринаря към телевизора, а после обратно към Лола, несигурен какво да прави.
Зак стоеше неподвижно, докато ветеринарните лекари се приближаваха към Лола, несигурен какво да прави. Лола изглеждаше уплашена. Той се приближи внимателно към тях и се опита да я успокои. След като не получи отговор на молбите си, Зак осъзна, че се нуждае от нова стратегия. „Как да вляза?“ Точно когато Зак щеше да се изгуби, видя вентилационна шахта, отворена от паднал клон. Той отмести клона настрани и погледна вътре. Изглеждаше достатъчно голяма, за да се промъкне през нея, стига да внимава. Без други възможности, той реши да опита. Докато се приближаваше, вратата внезапно се отвори и там стоеше д-р Едуардс. Д-р Едуардс скочи и извика: „Зак! Как влезе тук?“ Зак сви рамене, дишайки тежко. Имаше нужда от помощ. Лола добре ли е? Лекарят огледа стаята, загрижен, но щастлив, че Зак е там. „Да, но сме претоварени.“
В началото мускулите на Лола се стегнаха, сякаш реагираха на скрито решение. Но след известно време тя се отпусна и дишането на Зак стана равномерно.
Лола изглеждаше много по-спокойна, докато ветеринарите работеха по нея. Зак беше нервен и непрекъснато проверяваше ултразвука. Докато гледаше екрана, забеляза нещо необичайно.
Ултразвукът разкри нещо, което изненада всички.
Всички бяха много развълнувани и си сътрудничиха, за да помогнат на Лола. Зак беше до нея, поддържайки я спокойна, докато ветеринарите нежно я масажираха.
Всички бяха нервни, докато не се случи нещо изненадващо. „Това не може да е истина“, каза някой, който вече беше бил там. Той изглеждаше шокиран и не можеше да повярва. Изведнъж всички ахнаха, когато ултразвукът разкри фантастична изненада. „Близнаци са!“, извика друг ветеран, гласът му изпълнен с радост. Коремчето на Лола показваше не едно, а две движещи се бебета, оставяйки всички във възторг.
Лола напъваше смело и всички чакаха с вълнение.
Зоологическата градина беше изпълнена с вълнение, вдъхновена от красивата история за раждането на Лола.
Когато вълнението утихна, екипът кимна, доволен от работата си. „Направихме го“, каза главният ветеринарен лекар и всички се почувстваха много по-добре. Лола си почиваше спокойно в заграждението си, като горда майка. Екипът изглеждаше щастлив и горд, знаейки, че са свършили чудесна работа. Беше ден на успех и ново начало, тъй като Лола и нейните бебета се превърнаха в надеждата за бъдещето на зоологическата градина.
Обсъдете
