Беше обикновена съботна сутрин в тихо предградие. Изведнъж остър, пронизителен писък прониза въздуха. Няколко съседи се втурнаха към прозорците си – нещо се случваше.
И това, което видяха, беше трудно за вярване. Орел се извисяваше високо над къщите, с разперени мощни криле и очи, вперени в един от дворовете. Преди някой дори да успее да мигне, орелът грабна лисичето, което спокойно дремеше на тревата, и се издигна в небето.
Лисичето, което млада двойка – семейство Харисън – беше приютила само преди седмица, след като го намери ранено в гората, беше изчезнало. То спеше безгрижно на слънчева морава, без да осъзнава опасността. Съседите замръзнаха в ступор. Защо орелът се държеше така посред бял ден?
Новината за случилото се се разпространи като горски пожар из квартала. Харисън бяха шокирани – малкият им домашен любимец беше изчезнал за секунди. Жителите решиха да се обединят и да започнат да търсят лисицата.
Въоръжени с фенерчета и надежда, хората претърсиха района, надничайки във всеки гъсталак. И изведнъж един от съседите забеляза огромно гнездо в далечината на върха на едно дърво.
Групата, водена от г-н Ларсън, се приближи предпазливо. Нещо се движеше на върха на дървото… Вдигайки глави, те замръзнаха от изненада. В гигантско орлово гнездо, сред клоните и клонките, седеше… същата лисица!
Но още по-невероятен беше фактът, че лисицата спокойно се въртеше до три орлета – тя се притискаше към тях, прегръщаше ги и дори сякаш ги защитаваше. Изглеждаше напълно доволна, свита на кълбо до малките.
Именно в този момент на мястото пристигна местен зоолог, д-р Мартин, който наблюдаваше ситуацията. След като огледа мястото, той изрази своята версия – такава, която никой не би могъл да очаква.
Д-р Мартин предположи, че женската орлица наскоро е станала майка и изпитва трудности с грижите за малките си. Може би тя е виждала малката лисица не като плячка, а… като източник на утеха за малките си.
„Това се случва рядко“, обясни лекарят. „Орелът прие лисицата като част от семейството си. Спокойното ѝ поведение, младата ѝ възраст и беззащитността събудиха майчинския инстинкт на птицата.“
По същество орелът прие лисицата като своя. А самата лисица, която доскоро спеше на уютния диван на Харисън, сега се беше настанила в гнездото на орела – и изглеждаше доста щастлива. Съседите наблюдаваха с удивление как внимателно облизват едно от малките.
В началото Харисън бяха шокирани, но постепенно шокът им отстъпи място на възхищение.
Д-р Мартин препоръча да не се намесват. Лисицата изглеждаше здрава, добре хранена и… щастлива. Няколко дни по-късно Харисън се върнаха да я погледнат – и не можеха да повярват на очите си. Орелът беше донесъл храна в гнездото и я беше оставил до лисицата и орлетата.
Дните минаваха и странният им квартал ставаше все по-силен. Харисън осъзнаха, че лисицата им е намерила ново, истинско, диво семейство.
Така целият квартал стана свидетел на едно фантастично чудо – невероятна история за приятелство, която ще се преразказва дълго време.
