В повечето култури по света брачната вярност винаги се е смятала за съществена морална норма, чието нарушаване се е възприемало като сериозно престъпление. Въпреки това, през цялата човешка история е имало хора, чиито възгледи са се различавали – и са имали съвсем рационални причини.
Например, някои северни етнически групи, като чукчите и коряците, са имали обичаи, в които гостоприемството може да включва не само лакомства и нощувки, но и внимание от страна на домакинята. Това поведение не се е възприемало като изневяра или неуважение към съпруга/съпругата. Напротив, то е било проява на доверие, откритост и уважение към госта.
Основната цел на подобни традиции е била да се укрепят приятелските връзки между племената и да се поднови кръвната линия, тъй като в суровите условия на Севера затворените общности често са се сблъсквали с проблема с инбридинга. Следователно, възможността да се има дете от член на друга общност се е смятала за благословия: обещавала здраво потомство и по-силен род. Ако жена действително забременеела след посещението на гост, това събитие се е възприемало като радостна новина, а не като причина за осъждане. Общността вярвала, че детето ще наследи силата и жизнеността на двата народа.
Подобни форми на така нареченото „сексуално гостоприемство“ са били открити и сред други народи по света, обикновено сред тези, които са живели в изолирани райони и са се стремели да поддържат здравето на своя клан и добрите отношения със съседите си.
Обсъдете
