Итън среща Нора случайно чрез общи приятели по време на катерене. Пътуването е замислено като лесно приключение: въжета, осигуряване, няколко маршрута и вечер край огъня.
В началото всичко е познато и безопасно. Но през последните седмици разговорите все по-често се насочват към ново ниво на трудност. Свободното катерене вече не е абстрактна идея – то е следващата стъпка.
Този маршрут не е безразсъден. Те внимателно избират стена, която изисква пълна концентрация и увереност.
„Мисля, че сме готови“, каза тихо Итън, без да крие напрежението.
Изкачването започва уверено. Скалата охлажда дланите му, тебеширът се рони по пръстите му, дъхът му се смесва с вятъра. И изведнъж Итън долавя звук, който не би трябвало да е там.
В началото го отхвърля като порив на вятър. Но звукът се повтаря.
„Нора… чу ли това?“ Тя замръзва. Беше като скърцане на врата – приглушена, затворена, твърде близо.
