В една мразовита зимна нощ той е откаран в градската болница. Намерен е край магистралата – без лична карта, без телефон, без име. Носеше само тънко яке, неефективно срещу студа, и го обгръщаше странна тишина, сякаш заимствана от съдбата.
Никой не знаеше кой е или откъде идва.
Лежеше в отделение, свързан с апарати, и стана част от болничната история – почти легенда, почти призрак. Вестниците пишеха за него, медицинските сестри шепнеха, но никой не дойде да каже: „Това е мое.“ Грейси беше дежурна тази смяна.
Когато мониторите внезапно оживяха с аларми, тя отначало не можа да повярва. После видя: клепачите му трепнаха и замъгленият му поглед бавно изплува от забравата. Сърцето му биеше неравномерно, сякаш си спомняше какво е да си жив. Тя извика д-р Браун.
„Осъзнаваш ли къде се намираш?“ — попита той тихо.
