Повече от сто години тази снимка от 1890-те години е лежала в папка с етикет „Неидентифицирана“ в архивите на историческо дружество в Нова Англия. На пръв поглед това е обикновен, дори трогателен портрет: две млади момичета в еднакви траурни рокли гледат в обектива със студени, спокойни очи. Те приличат на близки приятелки или сестри. Но с развитието на съвременните технологии изследователите са привлекли вниманието не само с лицата им, но и със странните предмети на гърдите им.
Това не са типични медальони или камеи от епохата. Повърхността им е пореста и сивкава, а неправилната им форма е обезпокоителна. Десетилетия наред се е смятало, че това са грубо издълбани камъни или „талисмани“.
Повратният момент настъпва, когато един от изследователите проверява отрицателното число с архивите на отдавна разрушения санаториум „Блекууд“. Оказва се, че тези две момичета не са „приятелки“, а редовни пациенти на институция, известна със своите радикални и често нечовешки експерименти. В документите те не са посочени имената си – само „Обект А“ и „Обект Б“.
През 2025 г. група биоархеолози прилагат високопрецизен дигитален анализ на материалите върху изображението. Резултатът е шокиращ: „камъните“ нямат минерална структура. По отношение на плътност и съдържание на калций, те са органична материя. Човешка кост. Издълбани във формата на примитивно анатомично сърце.
Медицинските списания на Блекууд описват проект, наречен „Симпатичен резонанс“. Главният лекар вярвал, че ако двама пациенти носят фрагменти от един и същ биологичен материал, нервните им системи ще започнат да се „настройват“ една към друга. Висулките не са били бижута – те са били „котви“, чрез които, според плана на лекарите, момичетата е трябвало да усещат болката си една на друга.
По този начин „терапията на скръбта“ принуждава момичетата буквално да носят останките от миналото върху собствените си тела.
Защо са били облечени еднакво? В психиатричните теории от 19-ти век се е смятало, че унищожаването на индивидуалността може да „рестартира“ увредената психика.
Съвременните психолози обръщат внимание на лицата им: почти пълната липса на микроизражения, така нареченият „плосък афект“ – типична последица от тежка травма или дълбока лекарствена седация. Това не е бил запомнящ се портрет. Това е било фиксиране на състоянието преди следващия етап от експеримента.
Седмица след стрелбата и двамата пациенти са преместени в крилото „Постоянна изолация“. Всичките им медицински досиета са унищожени в пожара през 1912 г. Само този негатив е оцелял – скрит в оловна кутия в личния кабинет на лекаря.
Нови методи за подобряване на изображението разкриват друг детайл: в тъмния ъгъл на кадъра се вижда ръка в ръкавица, държаща хронометър. Те не са били просто снимани – те са били наблюдавани и са им измервали времето.
Абсолютният ужас на тази история не е в мистичните слухове. А във факта, че реални хора са станали жертва на псевдонауката, която се е опитвала да контролира човешката душа чрез тялото.
Днес оригиналната снимка се съхранява в частна колекция при слаба светлина. Тя е мълчалив паметник на епоха, когато границата между лекар и палач е била по-тънка от сребърна верижка с костен медальон.
Сега, знаейки от какво са направени тези „бижута“, какво виждате на снимката – две приятелки… или две половини на едно счупено цяло?
Обсъдете
