Ейвъри следваше позната горска пътека, по която беше минавала безброй пъти преди, когато нещо необичайно привлече вниманието ѝ. Грубата кора на едно от дърветата сякаш оформяше очертанията на човешко лице. Изглеждаше толкова реално, че тя забави крачка и пристъпи по-близо, опитвайки се да разбере дали е просто игра на светлина и сянка.
Не осъзна, че в момента, в който спря, някой друг също я забеляза.
Внезапен глас разкъса тишината.
„Какво правиш тук?“ Сърцето на Ейвъри едва не спря. За частица от секундата тя си помисли, че самото дърво е проговорило. Тогава ги видя — три фигури, стоящи на няколко метра разстояние, облечени в тъмни наметала, със скрити лица. Една от тях ѝ каза, че е видяла нещо, което не би трябвало да вижда. Друга внезапно извика някой да я хване.
