Грижех се за градината си от години и бях сигурен, че нищо вече не може да ме изненада. През това време бях изравял плъхове от земята и бях прогонвал змиите. Но един ден, точно до цветната леха, забелязах странно същество, свито в тревата. Отначало си помислих, че е обикновена малка змия. Когато обаче се приближих, бях смаяна: имаше мънички предни крака, като крака, които никога не са се оформили напълно. Изглеждаше толкова необичайно, че знаех, че нещо не е наред. Внимателно поставих находката в буркан и потеглих към ветеринаря. В клиниката асистентът, виждайки съдържанието, бързо ме въведе в кабинета. Скоро се появи д-р Алън. Той погледна съществото и изражението му веднага се промени. „Трябва спешно да разберем какво е това“, каза той тревожно.
Лекарят започна да разглежда находката под ярка лампа, след което взе лупа. В стаята стана тихо и напрегнато.
Той задаваше въпроси: къде го намерих, само едно ли е било същество, как се държи? Обясних, че съм го намерил близо до рози, полузаровено в земята. След известно време лекарят каза: „Често ги бъркат със змии, но това не е.“ Погледнах го изненадано. „Змиите дори нямат толкова малки крайници. Но безкраките гущери имат.“ Постепенно всичко стана по-ясно. Асистентката Сара започна да търси в интернет изображения на подобни влечуги. Сравнихме снимки и приликата беше поразителна. Лекарят се свърза с херпетолог, когото познаваше, и му изпрати снимки на находката. Оставаше само да чакаме отговор. Когато телефонът звънна, стана ясно: това е рядък вид безкрак гущер, лесно сбъркан със змия. Атмосферата в кабинета веднага се промени. Вече не беше странна находка, а рядък екземпляр от природата. Скоро в клиниката пристигнаха специалисти от природозащитна организация. Те потвърдиха заключението на ветеринарния лекар и решиха да отведат животното, за да гарантират безопасността му.
На тръгване ми казаха, че ще ме държат в течение.
Върнах се у дома, мислейки си как една обикновена разходка в градината се е превърнала в неочаквана история за грижата и осъзнатостта към природата.
