За мнозина Аляска е олицетворение на девствена дива природа: безкрайни ледници, заснежени планини и замръзнали пейзажи, които изглеждат вечни. Под тази ледена повърхност обаче учените наблюдават драматични промени, които биха могли да променят региона за десетилетия напред. Най-голямата заплаха не се крие в това, което се вижда на повърхността, а в това, което се случва дълбоко под земята.
Голяма част от Аляска лежи върху вечна замръзналост – почва, която е останала замръзнала в продължение на хиляди години. В продължение на десетилетия тази замръзнала земя е осигурявала стабилна основа за домове, магистрали, тръбопроводи и цели общности. Днес обаче тази основа става все по-нестабилна.
Аляска се затопля значително по-бързо от много други части на света. Повишаването на температурите води до по-дълги лета, по-меки зими и постепенно размразяване на вечната замръзналост. С топенето на леда в почвата земята губи своята стабилност. В резултат на това пътищата се деформират, сградите се накланят, а части от земята бавно потъват или се срутват.
Изследователите наблюдават тези промени от години. Близо до Феърбанкс, тунел за изследване на вечната замръзналост позволява на учените да изучават замръзналата земя отвътре. Инструменти, инсталирани в целия тунел, измерват температурата, влажността и структурната стабилност. Техните наблюдения показват, че някога трайно замръзналите зони постепенно се размразяват, което потвърждава опасенията, че ландшафтът става по-нестабилен с всяка изминала година.
