Джо Аткинс познаваше езерото Ларджмайър в селските райони на Луизиана през целия си живот. За него това беше спокойно място, където ходеше за риба почти всяка сутрин. Но един ден забеляза странно движение на водата в средата на езерото – малък кръг, който бавно се въртеше, въпреки че останалата част от повърхността оставаше напълно неподвижна.
Отначало Джо предположи, че това е просто подводен извор. Мистериозният кръг обаче не изчезна. Напротив, с всяка изминала седмица той ставаше все по-ясно изразен.
Той започна да снима езерото и скоро откри нещо обезпокоително. В центъра на водовъртежа постепенно се образуваше фуния. Листа и клони, които преди това плуваха спокойно по повърхността, сега биваха засмуквани надолу.
След силен порой Джо стана свидетел на особено плашеща сцена. Голям клон се понесе към въртящата се вода, завъртя се няколко пъти и буквално изчезна под повърхността. Само за секунди от него не остана и следа.
Но истинският ужас стана очевиден близо до стария дървен кей. Белег по подпорните стълбове показваше предишното ниво на водата; въпреки продължителните дъждове, езерото не се пълнеше. То бързо губеше вода.
Джо сподели снимките с местните власти. На мястото бяха изпратени специалисти със сонар и екип от водолази. Проучването на дъното разкри огромна вдлъбнатина, която непрекъснато се разрастваше.
