Докато Джонас шофира по прашния път, очите му внезапно зърват малка сива фигура, стояща точно по средата на пътя. Той намалява скоростта и се оглежда по-отблизо – това е бебе носорог. Малко, объркано и твърде крехко за такова сурово място.
Сърцето му се свива: бебето очевидно е изостанало от майка си или се е изгубило. Джонас внимателно спира колата и излиза, опитвайки се да не изплаши животното. Но колкото повече се приближава, толкова повече усеща, че нещо не е наред. Носорогът не бяга, не се опитва да се скрие, а просто стои там, треперейки леко, сякаш не смее да помръдне.
„Хей, мъничко“, извика той тихо, ръцете му стиснати като тромпет. „Да се махнем от пътя.“
Животното само потрепва с уши, но не помръдва. То се люлее, сякаш е уплашено или го боли. Поведението ѝ изглеждаше странно – не беше просто изгубено малко, а някой, който сякаш знаеше: опасно е да се движи.
Джонас осъзна, че не може да се справи сам. Тъкмо щеше да огледа района за следи от майка си, когато изведнъж телефонът звънна.
„Карън“, въздъхна той с облекчение. Тя беше опитен рейнджър и му беше помагала в трудни ситуации неведнъж.
След като изслуша описанието, тя веднага стана сериозна:
„Не се приближавай твърде много. Нещо не е чисто тук. Вече тръгвам с екипа.“
Скоро на пътя се появиха няколко джипа. Рейнджърите внимателно обградиха бебето, оставяйки достатъчно място, за да не го изплашат. Но то стъпи с крака на земята и сякаш реши: няма да продължава по-нататък.
Карън се наведе към Джонас:
„Понякога бракониерите използват малките като стръв.“
Мисълта го накара да се почувства студен.
Започнаха да оглеждат животното. Нямаше видими наранявания, но Карън изведнъж посочи странни следи по кожата.
„Това не е съвпадение“, каза тя тихо.
Джонас предложи първо да проверят района. В храстите намери следи, а малко по-нататък – полузаровен метален капан. Сърцето му се сви: раните по тялото на носорога съвпадаха идеално с формата на примката.
Когато се върна и разказа всичко, Карън само стисна челюсти:
„Значи бракониерите са някъде наблизо. Първо – ще го измъкнем оттук.“
Екипът избра околовръстен маршрут, далеч от главните пътища. Малкият носорог вървеше покорно, сякаш усещаше, че тези хора не му искат нищо лошо.
Когато най-накрая беше безопасно поставен в транспорта, Джонас осъзна, че през цялото това време е задържал дъха си.
„Отиваме директно в резервата. Няма спиране“, каза твърдо Карън.
Там той щеше да намери лечение, защита и шанс да порасне безопасно.
Всяка миля ги приближаваше до опасността. Тишината в колата беше напрегната, но надеждата вече беше жива. Бебето се движеше, запазвайки спокойствие, и всички знаеха, че днес наистина са спасили нечий живот.
Обсъдете
