Джо Аткинс познаваше езерото Ларджмайър в селските райони на Луизиана през целия си живот. За него това беше спокойно място, където ходеше за риба почти всяка сутрин. Но един ден забеляза странно движение на водата в средата на езерото – малък кръг, който бавно се въртеше, въпреки че останалата част от повърхността оставаше напълно неподвижна.
Отначало Джо предположи, че това е просто подводен извор. Мистериозният кръг обаче не изчезна. Напротив, с всяка изминала седмица той ставаше все по-ясно изразен.
Той започна да снима езерото и скоро откри нещо обезпокоително. В центъра на водовъртежа постепенно се образуваше фуния. Листа и клони, които преди това плуваха спокойно по повърхността, сега биваха засмуквани надолу.
След силен порой Джо стана свидетел на особено плашеща сцена. Голям клон се понесе към въртящата се вода, завъртя се няколко пъти и буквално изчезна под повърхността. Само за секунди от него не остана и следа.
Но истинският ужас стана очевиден близо до стария дървен кей. Белег по подпорните стълбове показваше предишното ниво на водата; въпреки продължителните дъждове, езерото не се пълнеше. То бързо губеше вода.
Джо сподели снимките с местните власти. На мястото бяха изпратени специалисти със сонар и екип от водолази. Проучването на дъното разкри огромна вдлъбнатина, която непрекъснато се разрастваше.
Опитен водолаз на име Марк Рийд се опита да огледа ръба на вдлъбнатината заедно с партньора си. Видимостта под водата беше почти нулева. В лъчите на фенерите си те видяха слой тиня, който непрекъснато се местеше по дъното. Всички следи водеха към огромна, тъмна пукнатина.
Изведнъж земята точно пред Марк започна да поддава. Огромна плоча от дъното на езерото се напука и се срути в черната бездна. Почти веднага точно до водолазите се отвори нова пукнатина. Марк осъзна, че оставането там е смъртоносно опасно.
След като излезе на повърхността, той незабавно нареди всички лодки да бъдат извадени от езерото.
След евакуацията специалистите спуснаха надолу дистанционно управляван подводен апарат. Камерата разкри причината за мистериозния водовъртеж: дъното на езерото буквално се срутваше в огромна подземна кухина.
Проучването на стари архиви доведе до още по-тревожно обяснение. Десетилетия по-рано в района са действали солни мини, оставяйки след себе си обширна мрежа от изоставени тунели и огромни пещери.
С течение на времето водата е проникнала в мините и е започнала да разтваря солните колони, поддържащи таваните. Подземните кухини постепенно се разширявали, докато повърхността над тях не започнала да поддава.
Най-голямата опасност се криела във факта, че тунелите минавали не само под езерото, но и директно под бреговата ивица – на практика точно под кея, където Джо е ловял риба.
Скоро земята близо до входа на кея започнала да се напуква. Последвал оглушителен тътен; дървената конструкция се срутила и изчезнала в мътните води, повличайки със себе си и лодката. Част от брега последвала същата съдба.
В крайна сметка се наложило да бъде отцепен голям участък от крайбрежието. Езерото се променило завинаги.
Сега Джо го наблюдава само от безопасно разстояние. Той все още пази онази първа снимка в телефона си – малък, безобидно изглеждащ водовъртеж сред спокойните води.
По онова време той дори не подозирал, че гледа точно към началото на огромна пропаст, образувана от срутване на земните пластове.
Обсъдете
