За мнозина Аляска е олицетворение на девствена дива природа: безкрайни ледници, заснежени планини и замръзнали пейзажи, които изглеждат вечни. Под тази ледена повърхност обаче учените наблюдават драматични промени, които биха могли да променят региона за десетилетия напред. Най-голямата заплаха не се крие в това, което се вижда на повърхността, а в това, което се случва дълбоко под земята.
Голяма част от Аляска лежи върху вечна замръзналост – почва, която е останала замръзнала в продължение на хиляди години. В продължение на десетилетия тази замръзнала земя е осигурявала стабилна основа за домове, магистрали, тръбопроводи и цели общности. Днес обаче тази основа става все по-нестабилна.
Аляска се затопля значително по-бързо от много други части на света. Повишаването на температурите води до по-дълги лета, по-меки зими и постепенно размразяване на вечната замръзналост. С топенето на леда в почвата земята губи своята стабилност. В резултат на това пътищата се деформират, сградите се накланят, а части от земята бавно потъват или се срутват.
Изследователите наблюдават тези промени от години. Близо до Феърбанкс, тунел за изследване на вечната замръзналост позволява на учените да изучават замръзналата земя отвътре. Инструменти, инсталирани в целия тунел, измерват температурата, влажността и структурната стабилност. Техните наблюдения показват, че някога трайно замръзналите зони постепенно се размразяват, което потвърждава опасенията, че ландшафтът става по-нестабилен с всяка изминала година.
Последиците вече са видими в цяла Аляска. В много региони, където подземният лед се е разтопил, се появяват кръгли вдлъбнатини, известни като термокарстови образувания или „покбели“. Тези образувания могат да се развият в провали, които могат да повредят пътища, сгради и друга критична инфраструктура, понякога с малко или никакво предупреждение.
Размразяването на вечната замръзналост разкрива и изненадващи открития от далечното минало. Изследователи са открили останки от животни от ледниковата епоха, включително вълнести мамути, запазени в замръзнала почва в продължение на хиляди години. Наред с тези фосили, учените са идентифицирали древни микроорганизми, които са останали в латентно състояние в леда, докато той се е размразил.
Лабораторни изследвания показват, че някои от тези микроорганизми могат да се активират отново след размразяване. Някои микроорганизми естествено произвеждат метан, парников газ, който улавя много повече топлина в краткосрочен план от въглеродния диоксид. С размразяването на вечната замръзналост, все по-големи количества метан могат да излязат в атмосферата, което потенциално ускорява изменението на климата и създава цикъл, в който затоплянето води до още по-голямо размразяване.
Въпреки че ситуацията е сериозна, експертите смятат, че все още има надежда. Защитата на северните гори, възстановяването на увредените екосистеми и намаляването на емисиите на парникови газове могат да помогнат за забавяне на темпа на затопляне. Тези усилия могат да ограничат по-нататъшното разграждане на вечната замръзналост и да намалят дългосрочните рискове както за местните общности, така и за глобалния климат.
Обсъдете
